1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаСъединени американски щати

Борец за мир и човешки права: прощаваме се с Джими Картър

Емилиян Лилов (редактор)
30 декември 2024

Той е посредник на мирното споразумение между Израел и Египет и управлява кризата със заложниците в Иран. Джими Картър стана най-дълго живелият президент на САЩ. В неделя той почина на 100-годишна възраст.

https://p.dw.com/p/4og3m
39-тият президент на САЩ Джими Картър
Джими Картър почина на 100-годишна възрастСнимка: Library of Congress/Marion S. Trikosko/Handout via REUTERS

В неделя, на 100-годишна възраст, почина бившият президент на САЩ Джими Картър, който управляваше в Белия дом от 1977 до 1981 г.

В изявление на центъра „Картър" се казва, че той е починал мирно в дома си в Плейнс, Джорджия, заобиколен от семейството си. Именно там той и съпругата му Розалин прекараха по-голямата част от живота си. От почти две години Картър получаваше там хосписни грижи.

„Баща ми беше герой не само за мен, но и за всички, които вярват в мира, човешките права и безкористната любов“, заяви синът му Чип Картър.

След като напуска президентския пост, Картър и съпругата му Розалин основават Центъра „Картър“ в Атланта за насърчаване на демокрацията, правата на човека и икономическото развитие. Той продължава да се занимава активно с хуманитарна дейност до дълбока старост. Картър е най-възрастният жив бивш президент на САЩ и никой от неговите предшественици не е достигал по-висока възраст от него.

Първият президент на САЩ, който доживява до 100-годишна възраст

Картър е най-дълго живелият президент на САЩ. Мандатът му се помни преди всичко с историческите моменти в Близкия изток. Сред тях е посредничеството за мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, които доведоха до историческия мирен договор между двете страни през 1979 година.

Картър е президент и когато САЩ преговарят за освобождаването на 52-ма служители на американското посолство в Техеран, които в продължение на 444 дни са държани като заложници след Ислямската революция през 1979 г.

По време на кампанията му за президентските избори в САЩ през 1980 г. американската спасителна мисия за заложниците се проваля през април – тогава загиват осем американци. Това се оказва повратна точка и често се разглежда като решаваща причина за загубата му от Роналд Рейгън.

Заложниците са освободени минути след встъпването в длъжност на Рейгън през 1981 г.

След като не успява да спечели втори мандат, през 1982 г. Картър създава Центъра „Картър“, чиято цел е да се съсредоточи върху международното миротворчество, отстояването на демокрацията, общественото здраве и правата на човека.

От производител на фъстъци до президент

Картър е първият президент на САЩ, роден в болница - на 1 октомври 1924 г., в семейството на медицинска сестра и собственик на универсален магазин. След детство, белязано от Голямата депресия, той посещава Военноморската академия и се влюбва в приятелката на сестра си Розалин Смит.

Семейство Картър се женят през 1946 г. и са заедно в продължение на 77 години, докато Розалин умира през ноември 2023 г. на 96-годишна възраст.

Картър е сравнително непознат извън Джорджия, когато си осигурява номинацията на демократите, а по-късно и президентския пост през 1976 г. По време на единствения си мандат, който е белязан и от икономически спад и кризата с иранските заложници през 1980 г. - годината, в която губи втория си кандидат-президентски мандат от Роналд Рейгън - той насърчава умерено прогресивни политики.

Картър става най-известен с това, че дефинира понятието „постпрезидентство“. Заедно със съпругата си работи за популяризиране на хуманитарни каузи по света и през 2002 г. получава Нобелова награда за мир.

В мир със смъртта

Картър оповести публично заболяването си рак през 2015 г., но успя да го преодолее. През последните години Картър е бил хоспитализиран няколко пъти след падания. През ноември 2019 г. Картър даде да се разбере на църковна служба в родния си град Плейнс, че посреща смъртта спокойно. „Не съм молил Бог да ме остави да живея“, каза той. „Помолих Бог да ми даде подходящо отношение към смъртта. И осъзнах, че съм напълно примирен с нея“.

Джими Картър, починал на 100 години, стана най-дълго живелият президент на САЩ
Петима американски президенти: (отляво надясно) Джордж Буш-старши, Барак Обама, Джордж Буш-младши, Бил Клинтън, Джими Картър Снимка: EPA/SHAWN THEW/dpa/picture alliance

Наследство извън президентството

Непрекъснатите усилия на Картър в областта на дипломацията надхвърлят дълго време престоя му в Белия дом. Веднъж, вече необременен от вашингтонския ред, той каза, че стига „там, където другите не стъпват“.

„Мога да казвам каквото си искам. Мога да се срещам с когото си поискам. Мога да поемам проекти, които ми харесват, и да отхвърлям тези, които не ми допадат“, казваше Картър.

Той открито критикуваше бившия президент Джордж Буш-младши за инвазията в Ирак през 2003 г. Той също така критикува подхода на САЩ към Израел и през 2006 г. издава книгата: „Мир, а не апартейд за Палестина“.

Картър също така многократно е заявявал, че Северна Корея трябва да бъде включена в международните отношения - позиция, която дълго време беше в разрез с официалната линия на САЩ.

Нобеловата награда за мир за 2002 г. увенчава това, което Комитетът нарича „неуморни усилия за намиране на мирни решения на международните конфликти, за утвърждаване на демокрацията и правата на човека и за насърчаване на икономическото и социалното развитие“. Неговият председател дори твърди, че наградата е закъсняла с няколко десетилетия. Според него Картър е трябвало да я получи заедно с бившия египетски президент Ануар Садат и бившия израелски министър-председател Менахем Бегин, които получиха наградата през 1978 г. за постигнатите с посредничеството на Картър споразумения от Кемп Дейвид.

Вижте и тази снимкова галерия от архива на ДВ:

Емилиян Лилов
Емилиян Лилов Автор и редактор
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата