Как картината "Луцифер" стига от Мюнхен до София

Един млад мъж, който обича техниката и природните науки и който дава на машинистите на влака щедри бакшиши, за да изпусне малко пара. Това е образът, изникващ в съзнанието на Маргот Брандлхубер, ръководителка на колекцията в музея "Вила Щук" в Мюнхен, когато говори за Фердинанд I Български, пише "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ). 

Князът, по-късно цар Фердинанд I Български, пътувал с Ориент експрес (а той обичал да пътува), прикачвал салонния си вагон към края на композицията, но влизал в кабината на машинистите, за да кара сам влака. Нерядко царят, за ужас на пътниците, ускорявал толкова много, че последният вагон започвал да се клатушка застрашително по релсите. 

Любител на изкуствата

По-нататък изданието припомня, че Фердинанд много обичал изкуствата. Като почитател на музиката на Рихард Вагнер, той щедро подкрепял фестивала в Байройт, заради което през 1928 г. той става негов почетен гражданин. Твърди се, че между 1883 и 1943 г. не е пропуснал нито едно издание на фестивала, допълва мюнхенското издание.

И така, докато щастливо пътува из Европа, за да навестява роднините си в Кобург, той обича да отсяда в Мюнхен при херцог Макс Емануел в замъка Бидерщайн в Английската градина. В Мюнхен той се среща с политици, стопански магнати и банкери, за да стабилизира политически и модернизира икономически България, която управлява от 1887 г. Но също така посещава прочутите изложби в Стъкления дворец и галерии като художествения салон на придворния доставчик на изкуство Андреас Пютрих. Именно там през 1891 г. Фердинанд се запознава с изключителната картина на Франц фон Щук "Луцифер", която и до днес се радва на голяма почит в България. 

Фердинанд и "Луцифер"

Фердинанд веднага се влюбва в картината и я купува. Дали той и Щук са се срещнали лично по това време, не е сигурно, казва Брандлхубер, цитирана от ЗЦ. Знаем обаче, че "Луцифер" постепенно се превръща в емблематично произведение на изкуството и във втората родина на Фердинанд - България. Картината и сега се намира в София - в галерията "Квадрат 500". 

Ценителката на творчеството на Щук е очарована и от личността на Фердинанд I Български. В хода на изследването си Брандлхубер научава много за българския владетел, който се качва на престола твърде млад и неопитен, но се оказва много важен за страната, обяснява Брандлхубер. След края на Първата световна война през 1918 г. той е принуден да абдикира, а след като Австрия, която го е привличала силно, му отказва убежище, той се завръща към семейните си корени в Кобург, където умира през 1948 година. 

Социалистическа България нехае за бившия монарх и не уважава желанието му да бъде погребан в София. Тогава жителите на Кобург го погребват в пътуващ ковчег, вероятно с надеждата, че Фердинанд един ден все пак ще успее да се прибере в София. Това се случва три четвърти век по-късно – през пролетта на тази година тленните останки на царя бяха пренесени в София със самолет. Жалко наистина, защото едно последно пътуване с влак щеше да е много пó на място за любителя на локомотивите Фердинанд, коментира "Зюддойче Цайтунг".