Колко са важни човешките права и как се живее без тях

Днес правата на много хора по света са жестоко потъпкани, отбелязват с тревога правозащитни организации. В много демократични страни пък се наблюдава доброволен отказ от страна на мнозина да упражняват своите права, например правото на глас.

И България не остава по-назад от тази тенденция. В страната се забелязват и други тревожни сигнали, свързани с атаките срещу ЛГБТИ общността, учителите и организациите с чуждестранно финансиране например. "Само една крачка дели това да те обявят за чуждестранен агент от това да бъдеш обявен за враг", отбелязва режисьорът Явор Гърдев, който се включи в събитието "Правата на човека: пресечна точка между свободата и отговорността". То бе организирано от "Амнести Интернешънъл България" по повод Международния ден на правата на човека, който се отбелязва на 10 декември.

Събитието беше част от глобалната кампания на организацията, "Пиши за права", която обединява милиони хора по света в защита на "затворници на съвестта" - тези, които са били лишени от свобода заради политическите и религиозните им разбирания, но и заради тяхната сексуална ориентация, етнос, произход, език или пол. Желаещите да се включат в инициативата бяха приканени да напишат писмо, което да адресират до властите в държава, която държи зад решетките подобни хора.

"Кампанията всъщност е изключително успешна. Невинаги успехът означава, че човекът е освободен веднага. Често обаче престават да го измъчват, осигуряват му достъп до лекар, адвокат, семейството му. Дори само това, че разбират, че светът мисли за тях и не ги е забравил, много често спасява живота на тези хора“, казва за ДВ Евгения Бернщайн от "Амнести Интернешънъл България". 

Беларус и непреклонната Мария Колесникова

Една от "затворниците на съвестта" е беларуската активистка Мария Колесникова. През 2020 г. тя оглави предизборната кампания на опозиционера Виктор Бабарика по време на президентските избори в страната. 

"Беларус никога не е бил демократична страна, но имаше момент на освобождаване. През 2020 г. всички ние го почувствахме и решихме, че можем да направим следващата крачка и най-накрая да проведем честни избори, които да предизвикат промени", казва Татяна Хомич, сестра на Мария, която пристигна в София специално за събитието на  "Амнести Интернешънъл България". 

След обявената от Лукашенко победа, която мнозинството беларуси и редица западни страни не признават за легитимна заради груби изборни фалшификации, в страната избухнаха масови протести. Те бяха оглавени именно от Колесникова, а по-късно и брутално потушени. След неуспешен опит за насилствена депортация през септември 2020 година, Мария бе арестувана и по-късно осъдена на 11 години затвор по обвинения като “подкопаване на националната сигурност" и "екстремизъм". 

"Никакви писма, никакви обаждания, никакви посещения"

Политическите затворници в Беларус към днешна дата са над 1500 по данни на Държавния департамент на САЩ. През февруари 2023 г. за много от тях бе въведен режим на изолация. "Никакви писма, никакви обаждания, никакви посещения. Направиха го, за да им окажат още по-голям натиск. Освен това искат и останалите хора да забравят за тях", обяснява пред ДВ Татяна Хомич.

Преди няколко месеца бащата на двете сестри получава разрешение да посети Мария. Според Хомич този "жест" от страна на Лукашенко е свързан с предстоящите на 26 януари  президентски избори. Много политически затворници вече са подали молби за помилване, "защото разбират, че няма перспектива за смяна на режима. На всички ни е ясно, че следващите избори ще бъдат фалшифицирани, няма да бъдат честни."

Татяна припомня, че западните страни поставят под общ знаменател Беларус и Русия, когато налагат санкции. Но не такава е политиката при размяната на затворници. Например през август тази година, когато Москва и Запада осъществиха най-голямата размяна на затворници от Студената война насам, нито един беларуски гражданин не беше включен. "Мисля, че това ни даде много лош знак кой е с приоритет", казва тя. 

Между чука и наковалнята

Според сестрата на Колесникова Беларус се намира между чука и наковалнята - между Русия и нейните империалистически амбиции и Европейския съюз и неговите санкции. "Смятам, че особено сега тази стратегия на изолация и липса на комуникация по отношение на Беларус и Лукашенко трябва да бъдат променени. Западните страни трябва да се опитат да намерят начини за освобождаване на политическите затворници", настоява Хомич. 

Тя допълва, че повече от 30 от тях са в тежко здравословно състояние, както сестра ѝ, и всеки един ден, прекаран в затвора, съкращава живота им. Много от затворници вероятно няма да доживеят до края на присъдите си. 

Татяна Хомич се опасява, че санкциите, които се използват срещу тоталитарните режими, в крайна сметка не работят. "Цялата международна ситуация сега е такава: правилата, които вероятно са работили известно време, сега не работят. Трябва да се намерят нови подходи."

Опозиция в изгнание

Същото мнение споделя и Крисчина Шианук, директор на бюрото на Демократичните сили на Беларус в Чехия. "Ситуацията в момента е много сложна заради руската война в Украйна. Трябва да вземем предвид този фактор. Методите, които бяха използвани през 2020 г. - мирните протести, белите дрехи, жените, цветята и т.н., не са достатъчни, защото няма да спрат руските танкове", казва Шианук пред ДВ.

Тя споделя, че опозицията в изгнание се опитва да изгради нова демократична система, която един ден да бъде достатъчно силна да победи режима на Лукашенко. В Чехия те са в постоянен контакт с властите - както за да помагат на избягалите там беларуси, така и за да не позволяват ситуацията в родината им да бъде забравяна.

"Нашата мисия е да показваме истинското лице на Беларус. Беларус не е само Лукашенко, Беларус е хиляди интелигентни, смели хора, които се опитват да променят съдбата на страната си и все още вярват, че има шанс."

Въпреки това според Крисчина трябва да се вземе под внимание, че през 2020 г. около 30% от гражданите са подкрепяли режима. "За да избегнем гражданска война в бъдеще, трябва да помислим как да работим с тези хора и да оставим някои врати отворени, за да могат те да преминат на другата страна", допълва тя. 

Репресирани от Русия и режима в Минск и нежелани от Европа

"През 2020 г. въпросът за проруското или проевропейското бъдеще на Беларус не беше поставен на дневен ред. Ако разгледате снимки, видеоклипове от протестите, няма да видите нито европейското знаме, нито каквото и да било друго, освен беларуското", разказва Крисчина Шианук. Според нея обаче сегашната ситуация е коренно различна и много от местните вече си поставят въпроса за бъдещата посока на Беларус. 

Хомич и Шианук споделят още едно мнение: Европейските санкции и липсата на подкрепа от страна на западните държави ги правят не особено привлекателни за беларусите - за разлика от Русия. Татяна Хомич описва ситуацията, в която много от нейните съграждани се намират: "под натиск на Русия, репресирани от беларуския режим и не са добре дошли в Европа."

Беларус продължава да се лута. Страната е застрашена да попадне изцяло в орбитата на Русия, а мнозинството се надява на демократично бъдеще, в което човешките права не са погазвани ежедневно.