Very demure, very Пеевски: какво вълнува българите през 2024

"Аура" е думата на 2024 година сред младите хора в Германия според Langenscheidt, а мозъчното гниене в резултат от безсмисленото скролване, известно като brainrot, води класацията на Оксфорд във Великобритания.

В социалните мрежи в последните 12 месеца едни танцуваха на песента Barbaras Rhabarberbar, други се опитваха да бъдат "mindful" и "demure" или по-скоро се подиграваха на нелепите разбирания за скромност и сдържаност. Част от жените изживяха своя "brat summer" - възможността да се забавляват, без да им пука за хорското мнение, други пък избраха да са tradwives - т.е. да демонстрират възхищението си от традиционния и патриархален начин на живот. 

Сред всички трендове, които за множество представители на по-възрастните поколения продължават да звучат като научна фантастика, прозира не само забавление и желание за популярност, но и съвсем конкретно формиране на микро общества, социални течения и политически нагласи. Както това, че си фен на "brat" движението вероятно означава, че си гласувал за Камала Харис, а ако си "tradwife" или си търсиш такава - за Тръмп, така и в България лесно може да се предположи какви са политическите предпочитания на последователите на Станислав Цанов или пък на тези на Любомир Жечев. 

Повечето млади хора формират мнението си онлайн

Към края на 2024 година близо 2 милиона българи използват Инстаграм, като по данни на германската статистическа платформа Statista една трета от тях са на възраст между 25 и 34 години. Сред по-малките фаворитите са други - 99% от децата между 13 и 18-годишна възраст използват YouTube, a 97 на сто - TikTok, сочи проучване по поръчка на Съвета за електронни медии от края на 2023 година. По данни на Statista ежедневните потребители на TikTok в страната са 2,3 милиона.

Ясно е едно - днес младите получават по-голямата част от информацията си от социалните мрежи. И съвсем логично - там далеч не става въпрос само за забавно и развлекателно съдържание. Социалните мрежи са място за политически спорове, дебати по обществени и социални въпроси и научаване на нови неща. Всичко това битува редом с пропагандата, дезинформацията и радикалните послания.

Кои политически теми доминираха дебата в социалните мрежи тази година и около кои ключови думи се въртеше той? ДВ разговоря с български инфлуенсъри: 

Деребеи, санитарни кордони и "прекалилото момче"

Определено моите последователи търсеха най-много информация за политическата криза в България, казва Стефан Попов, който е създател на канала Chefo в YouTube и има десетки хиляди последователи и в другите социални мрежи.

С политически теми се занимава и Мими Шишкова в профила си prokletajena. "Гласуване, корупция, пране на пари – какво означават тези неща и защо са вредни за демокрацията" - видеоклиповете ѝ по тези теми са предизвикали интерес. Но първенецът при нея е друг и е далеч от злободневните политически теми: "На първо място се интересуваха безспорно от възможности за развитие за млади - програмата за безплатно пътуване в ЕС с влак за 18-годишни европейски граждани, конкурси за есета", казва тя. 

Българската политика започва да отстъпва, смята Флора, чиито срещи с политически лидери само преди 3-4 години предизвикаха вълна от реакции и стотици хиляди гледания в социалните мрежи. "Вероятно седмите поредни парламентарни избори си казват думата за спада на интереса в това отношение. Както често се случва и при сериалите, с всеки нов сезон, рейтингите падат, а зрителският интерес става все по-оскъден", допълва тя. 

Самуил Петканов има малко по-различна аудитория, но тя също е онлайн - чрез сайта му Не!Новините и рубриката му в Дарик радио, която се стриймва в YouTube. Според него онлайн водещата тема е била разцеплението на ДПС и Делян Пеевски. "ДПС е барометър за ситуацията в държавата. От там дойде и падането на сглобката от власт - Пеевски не позволи Калин Стоянов да бъде сменен при ротацията. В обществото цари едновременно знание за това какъв незаобиколим фактор (б)е ДПС или поне Пеевски, същевременно никой не обяснява как така разполага с такъв контрол над политици, партии, служби, институции и системи." 

Той пояснява, че в Не!Новините дават информация по темата, макар и представена по сатиричен начин, а тя е "търсена от тези, които се опитват да си обяснят прекалилото момче." В тази връзка за Самуил Петканов в България думата на годината е "деребеи". За Флора тя също е тази посока - "Ново начало", а за Мими Шишкова - "криза" и "санитарен кордон".

Не винаги съдържанието е на първо място

Кое онлайн съдържание е интересно и привлече вниманието тази година? "По мои скромни наблюдения по-важно е как се поднася някакво съдържание, дори повече отколкото какво е. Ако видеата ми са по-добре структурирани и изведени абсурдите, които ни заобикалят, хората реагират повече. Аз така успявам да споделя и по-непопулярни теми като правата на човека", казва Боряна Ангелова, чиито саркастични видеа също се радват на голям интерес в ТикТок и Инстаграм. "Друга тема, по която реагират, е консуматорското общество и свръхпотреблението", допълва тя.

Ясни и силни послания, кратки формати и видеоклипове, които на секундата хващат вниманието и успяват да го задържат докрая - това е рецептата за успех на онлайн комуникацията. Кои български политици успяха да я реализират успешно през изминалата година?

"Величие" първи яхнаха вълната, след това и МЕЧ

Една от политическите партии, радващи се на подкрепа сред младите, е МЕЧ на Радостин Василев, която влезе в парламента за първи път през октомври. По данни на социолозите над една пета от гласовете им са дошли от хора на възраст между 18 и 30. Именно в тази група подкрепата за партията е най-голяма като процент. Самият Василев има стабилно присъствие в социалните мрежи, в ТикТок профилът му е следван от 90 хиляди души. 

"След "Величие", МЕЧ беше партията, която успешно използва алгоритъма за ТикТок, за да достигне до многобройна аудитория и то органично", казва маркетологът Георги Иванов. "Посланията на Радостин Василев звучат категорични и против статуквото. Този тип комуникация е особено ефективна към аудитория, която иначе е апатична към политическата ситуация и не е наясно с предишните му прояви", допълва той. 

Иванов, който има опит и в политически кампании, обобщава дигиталните стратегии на основните партии така: "ГЕРБ рекламират за всичко на всякакви актуални теми, решения и провали на другите политически сили. "Величие" успяха да яхнат първи вълната откъм младите в ТикТок. ПП-ДБ си комуникират основно към твърдия електорат, който така или иначе гласува за тях." Но като цяло той смята, че никоя политическа партия няма "интегрирана цялостна дигитална стратегия", което повлиява и на резултатите им. "Съдържанието им не е адаптирано за платформите, съобщенията са плитки и не привличат вниманието в правилния формат." В същото време, съпоставено с телевизията, "резултатите в социалните мрежи са многократно по-измерими и това би помогнало за достигане до широката аудитория с различни съобщения". 

Тези, които успяват, често го правят с крайни послания. "Политиците с крайни и популистки послания успяват да предизвикат висока ангажираност. Тези послания предизвикват апатичните, критиците ги споделят също, а това помага на алгоритъма да достави съобщението до още повече хора", обобщава експертът. 

Едно е ясно - социалните мрежи са днешната агора и през тях протича целият дневен ред и то далеч не само на младите поколения. През 2024 година благодарение на ТикТок, Инстаграм и Фейсбук Жизел Пелико се превърна във феминистка икона, а Калин Джорджеску почти бе избран за президент на Румъния. Предстои да видим кои теми, трендове и политици ще доминират онлайн и през новата година.