С бебе на ръце през пустинята

Първото, което се набива на очи, е детската количка, бутана от измършавял млад мъж. Зад него върви жена с две деца, едното от които е още бебе. Вървят през пустинята Атакама в Чили, недалеч от границата с Боливия.

Преди месец четиримата са тръгнали от Еквадор към Чили - малко след раждането на тяхната дъщеря. Родината им е Венецуела, от която са избягали още преди три години. Катастрофалното икономическо положение там просто не им е оставило никакъв друг избор. "Искаме да си намерим работа в Икике", казва бащата Андре.

Маршрутът е много опасен

Те обаче трябва да изминат още около 180 километра през пустинята до Икике, на чилийското тихоокеанско крайбрежие. По този много опасен маршрут почти няма населени места и възможности за почивка. През 2021-а година 21 човека са загубили живота си по този път през пустинята.

Всеки ден в Чили пристигат стотици мигранти от Боливия. Чили има най-добре работещата икономика в цяла Южна Америка и привлича много чужденци. Вече три години потокът от мигранти към страната не спира и те постепенно започват да се превръщат в бреме. В същото време е много трудно да бъде спряна нелегалната имиграция, тъй като само през пустинята има най-малко 30 действащи бежански маршрута, през които е възможно да се премине границата.

Как да бъдат спряни бежанците?

Най-новата мярка, на която се възлагат надежди за спиране на нелегалната миграция, е един дълбок метър и половина и дълъг няколкостотин метра ров в района на граничния пункт Колчане.

Чилийски граничари с автомати патрулират край съоръжението и не позволяват на никого да мине. Но след като в 18 часа работното им време свърши, започва масовото прехвърляне на хора от Боливия в Чили.

Друга мярка, предприета от властите, е държавно организираното връщане обратно в Боливия на венецуелците без право на престой в Чили. Тя обаче се оказва крайна неефективна, тъй като повечето експулсирани мигранти незабавно тръгват за Чили отново.

Съпричастието на чилийците спада

Досега страната е приела над половин милион бежанци от Венецуела. Но те не навсякъде са добре приети. Хосе ал Пино от Маракайбо разказва, че е бил дискриминиран: "Има хора, които ни крещят, че трябва да се махаме". Враждебността срещу бежанците на определени места е факт: миналата година жители на Икеке опожариха палатки и раници на бежанци. Местните хора обвиняват новодошлите за нарасналата престъпност.

Андре не отрича, че сред бежанците има и хора с престъпни наклонности, но те са незначително малцинство. Когато минавал със семейството си през населени места по маршрута, на входа на едно от тях видял бариера с надпис: "Влизането забранено, районът се охранява от три питбула". За Андре това е знак, че семейството му не може да очаква никаква помощ от местните хора.

Младият мъж знае колко опасности крие преминаването по този маршрут през пустинята. Но вярва, че семейството му ще успее да я прекоси. И след като казва това, отново хваща количката и продължава да я бута нагоре по склона. След него и другите трима тръгват към пустинята, която ги очаква.